|
|
Кой е предпочитания от вас тип дървесина?
|
Подът е под, когато е от паркет!
Уникалният материал - пенобетон
Пенобетон - това е вид лек порест бетон, разновидност на шуплестия бетон. Порите са затворени и равномерно разпределени из цялата маса на бетона. За разлика от газобетона, пенобетонът не се получава с помощта на химически реакции, а чрез механично смесване на предварително приготвена устойчива пяна, цимент и/ или пясък.
Тази структура предопределя съвкупността от физико-механични свойства на пенобетона и го прави многоефективен строителен материал, който в сравнение с останалите леки бетони е най-перспективен в съвременното строителство.
Лекият бетон е еднакво ефективен за изготвяне на конструктивен (плътност от 900-1600 кг/м3), конструктивно-топлоизолационен (плътност от 500-900 кг/м3) и топлоизолационен (плътност от 200-500 кг/м3) пенобетон.
Използва се за изграждане на монолитни, сглобяемо-монолитни конструкции и топлоизолационни подови покрития и покриви.
В зависимост от технологията на произвеждане се различават пенобетон и газобетон. В газобетона поризацията се извършва за сметка на вещества, отделящи газ при химически реакции, обикновено прохообразен алуминий. При протичане на реакция между металния алуминий и основата се отделя водород, който именно поризира сместа. В пенобетона поризацията се извършва за сметка на вкарване на пенообразуватели.
Технология
Технологията за изработване на пенобетон е достатъчно лесна. В циментно-пясъчната смес се добавя пенообразувател или готова пяна. След размесване на компонентите се получава бетон и наситен с мехурчета въздух с плътност от 250 до 1400 кг/м3. Получената смес веднага е готова за формоването на различни строителни изделия: блокове за стени, прегради, свързки, покривни плочи и т.н.
Освен простотата си, производството на пенобетон притежава и множество други положителни качества. Например, в процеса на изработване е възможно лесно да се придаде на материала изискваната плътност чрез изменение на подаваното количество пенообразувател.
Пенобетонът се създава с въвличене на множество микромехурчета въздух в циментовата смес, което се постига чрез смесване на концентриран пенообразувател с вода и генериране на пяна с използване на сгъстен въздух. За постигането на оптимални резултати се използва аератор. След това пяната се смесва с циментовата смес (пясък, цимент, вода) с помощта на обикновени бетонобъркачки. Може да се добави пяна и в обикновена бетонна смес.
Добавянето на (до) 10 % пенообразувател в нормален тежък бетон дава:
- намаляване на плътността;
- намаляване на стойността;
- премахване на водоотделянето;
- възможност за равномерно нанасяне на мазилка върху повърхност;
- възможност без проблеми да се изпомпва сместта дори при студено време;
- запазване на характеристиките при замразяване, размразяване.
Количеството вода, добавяна в сместта зависи от влажността на пясъка, но средното ниво е обикновено 40-45 литра на всеки 100 кг цимент. Обикновено допълнителната вода се добавя с пяната, в резултат водоциментното отношение се повишава до 0,6. Водоциментоното съотношение трябва да се запази толкова ниско, колкото е възможно, за да се избегне допълнителното свиване във формите. Водата, пясъкът, циментът се добавят в смесителя в обикновен ред и се размесват добре до еднороден разтвор преди добавянето на пяната.
Получаваният пенобетон по основни качества е подобен на обикновения плътен тежък бетон.
Историята на порестите бетони започва в началото на 20-ти век с изобретената от шведския архитект А. Ериксон технология за получаване на изкуствен камък, с близки до дървото характеристики. През 1924 година този материал е защитен с патент.
Безспорните предимства на пенобетона, в сравнение с другите топлоизолационни материали са:
- мразоустойчивост;
- трайност;
- екологичност;
- паропроницаемост;
- въздухонепропускливост;
- добра адхезия към конструктивни слоеве, арматура, довършителни материали;
- огнеупорност, биоустойчивост, лесна обработка;
- достъпна цена.
Пенобетонът се явява почти неостаряващ и практически вечен материал, не се променя от атмосферните влияния, не изгнива, притежава твърдостта на камъка.
Благодарение на високото термично съпротивление, сградите от пенобетон могат да акумулират топлина, която позволява разходите за отопление да намалеят до 30 - 50%. Благодарение на порестата си структура пенобетонът е високо топлоизолационен материал. Коефициенът на топлоотдаване на пенобетон марка Д - 700 е 0,23, а на глинената тухла е 0,8, при това не е необходима допълнителна топлоизолация. Не поема влага. Той диша, задържа топлината през зимата и запазва прохладата през лятото. Микроклиматът в къщи от пенобетон е изключително здравословен и благоприятен.
Пенобетонът предотвратява значително разходът на топлоенергия през зимата. Издържа на сурови атмосферни условия, позволява да се избегнат високите температури през лятото и регулира влажността на въздуха в сградата, чрез приемане и отдаване на влага.
Високата студоустойчивост F50 - F100 се обяснява с дребнопорестата структура на пенобетона, която обезпечава резервен обем за миграция на водата при замръзването й.
При ниска обемна маса пенобетонът има достатъчно висока якост на свиване. Колкото повече старее, толкова по-голяма якост придобива.
Пенобетонът притежава относително висока способност за поглъщане на звука. За това той много често се използва като шумоизолационен слой на бетонните панели в многоетажни жилищни сгради.
Пенобетонът притежава голяма водоустойчивост, не пропуска вода и не потъва във вода.
Той не гние и не старее. Екологичната чистота на използваната суровинна база, гарантира пълна безопасност на пенобетонните изделия за човека и животните. При експлоатация пенобетонът не отделя токсични вещества и по този показател отстъпва само на дървото.
Пенобетонът надеждно защитава от пожар и съответства на първа степен пожароустойчивост.
