При завишаване на съотношението вода/цимент над препоръчителното (често за по-добро нанасяне на разтвора се добавя повече от необходимото количество вода), здравината на замазката намалява, тя има по-малка якост на натиск и опън, времето за изсъхването й се удължава и след това се получава голямо свиванел в резултат от това възникват напрежения, които водят до появата на пукнатини.
Дебелината на традиционните разтворими замазки трябва да е не по-малка от 30 мм, обикновено варира около 50 мм, но може да достига и много повече. По-тънките замазки започват да се отделят от основата и да се лющят. Ако се получи нещо такова е най-добре замазката да се замени с нова. Това се налага, защото ако например облицовате пода с керамични плочки и замазката под тях има лошо сцепление с повърхността на бетонната плоча, при ходене по пода ще се разнася дразнещ шум. Освен това, с течение на времето, вследствие от експлоатацията, подът ще стане неравен и плочките ще започнат да се отделят от основата.
Същестевен недостатък на класическите разтворими подови замазки е продължителният срок за изсъхване и достигане на максимална якост. Между полагането на замазката и нанасянето на финишното покритие технологично се изисква едно сравнително дълго прекъсване от около 28 дни, необходимо за набиране на якост на бетона. Без това циментно-пясъчната замазка не гарантира получаване на идеално равна повърхност. Разбира се, подът може да изглежда равен, но ако пробвате да постелите линолеум и ходите по него, не след дълго и най-малките неравности ще се проявят на покритието като вдлъбнатини и пукнатини.
