Още в дълбока древност хората са забелязали, че наличието на влажност и плесени уврежда здравето. Новите изследвания показват пряка зависимост между влажността на дома и разпространението на алергични и респираторни заболявания. Списъкът на симптомите често включва оплаквания от горните дихателни пътища, главоболие, дразнене в очите, кръвотечение от носа, запушване на носа, кашлица, простудни симптоми и стомашно-чревни разстройства.
Болшинството плесенни гъби преживяват широк диапазон от температури и са устойчиви на химическо въздействие, но необходимо условие за растежа им е достатъчната влажност. Влажността сама по себе си е критичен фактор за възникване на синдрома на "болната къща", тъй като благоприятната среда за развитие на плесени влияе също на развитието на акари и концентрацията на озон.
Източниците на спори, които се вдишват от потърпевшите или попадат върху кожата и лигавиците, в повечето случаи се намират на трудно достъпни места - във фуги, под дюшемета, зад ламперии, в и зад мебели, в черчевета и в ъглите. Най-често засегнатите помещения са бани, кухни, килери и особено силно - приземните етажи и мазетата. Гъбите и в частност плесените предизвикват заболявания по няколко начина:
- Директна инфекция. Засегнати са най-често деца или хора с отслабена имунна система.
- Алергия. Попадането на спори, частички от гъби, включително и мъртви в дихателната система, върху очите или лигавиците може да предизвика разнообразни алергични реакции - от ринит и конюктивит до тежка бронхиална астма и алергически алвеолит.
- Отравяне. Гъбите произвеждат токсини, които предизвикват отравяния. Основният път за проникване в организма е през стомашно-чревния тракт, където проникват незабелязано с контаминирана храна. Някои микотоксини са изключително силни отрови.
Абсолютна и относителна влажност
Съществува пределна концентрация на водна пара във въздуха, при която настъпва насищане и по нататъшнто й увеличение при обикновени условия е невъзможно. На различни температури съответстват различни максимални концентрации на водна пара. Топлият въздух може да поема повече вода от студения. Затова при охлаждане на въздуха, излишната влага се отделя от него чрез кондензация под формата на мъгла.
В практиката е прието съотношението между наличната въздушна влага и максимално възможната при тази температура, да се нарича относителна въздушна влажност.
Методи за измерване на влагата
Лабораторни методи
Гравиметричен метод
Измерва се теглото на малка проба от изследвания материал. След сушене при регламентирани климатични условия, теглото се измерва повторно. Разликата между двете измервания се дължи на изпарената при сушенето вода.
Методът е изключително точен. При приложението му трябва да се внимава измерването да не бъде компрометирано от замърсявания с други летливи вещества. За съжаление намира ограничено приложение заради необходимостта от лабораторни условия и климатичен шкаф.
Калциево-карбиден метод
Смила се смес от калциев карбид с проба от строителния материал. Вследствие на химическата реакция между калциевия карбид и съдържащата се вода се отделя ацетилен. Количеството газ е в пряка зависимост от количеството вода. Чрез измерване на отделения ацетилен може да се съди за влажностното съдържание на строителните материали.
Методът е изключително удобен и точен. Винаги, когато се налага бързо да се измери съдържанието на влага с достатъчна точност, преносимият карбидно-ацетиленов влагомер е незаменим. В повечето европейски държави методът е приет за извършване на експертизи.
Грешки могат да се получат при измерване на замазки с включвания, възпрепятстващи доброто смесване на реактива с измервания материал (например специални замазки с фибри и т.н.).
Абсорбционен метод
Всъщност абсорбционният метод е вариант на гравиметричния. Проба от точно премерено количество анхидриден калциев хлорид се поставя върху замазката под херметично прилепващ похлупак. След 72 часа теглото на пробата се премерва отново. По разликата, вследствие на абсорбираната вода, се съди за влажността на замазката.
Методът е много непрактичен и податлив към грешки. По тази причина е малко разпространен, използва се предимно в Северна Америка.
Електронни измервателни методи
Резистивен методТова е най-простия и най-разпространен метод за измерване на влага в дърво, мазилка и замазка. Основава се на зависимостта на специфичното съпротивление на съответния материал от водното му съдържание. Когато особена точност не е необходима, методът дава сравнително добри резултати. Преобразуването на отчетените от приборите относителни единици в абсолютна влага става чрез таблици и корекционни множители. Съществува огромно разнообразие от прибори, използващи този принцип на измерване - от опростени джобни прибори, удобни за пренасяне и използване, до усъвършенствана професионална апаратура, позволяваща прецизни и надеждни измервания.
Грешките при измерването се дължат на разлики в зърнометрията, солевия състав, плътността на материала и др. За отчитане особеностите на различни дървесини и строителни материали, се налага превключване на режимите на измервателните прибори или използването на корекционни множители или таблици.
Диелектричен метод
Диелектричната проницаемост на водата е значително по-висока от тази на повечето строителни материали. Прибори с различни конструкции позволяват указване на съдържанието на влага посредством измерване на диелектричната проницаемост на материала, намиращ се в близост с измервателните електроди. По-старите прибори имат плосък електрод и се поставят върху повърхността на измервания материал. Поради редица несъвършенства напоследък те се изместват от прибори със сферичен електрод.
Методът е изключително удобен от практична гледна точка, но за съжаление е и в известна степен неточен. Някои производители на диелектрични прибори конструират уредите си да дават показания в проценти влага, но това е некоректно и заблуждаващо. При различни материали грешката на тези прибори е сравнително висока и те следва да се използват само за приблизителна оценка на абсолютната влага на дълбочина до 5cm.
Съществува възможност да се тарират показанията на прибора с помощта на калциевокарбидния метод, с което могат да се комбинират точност, удобство и скорост на работата.
При извършване на сравнителни измервания, например за локализиране на влажни и сухи зони, диелектричните влагомери са най-добрият избор.
Микровълнов метод
Приборите, използващи този метод, излъчват радиосигнал, настроен на резонансната честота на водната молекула. При наличие на вода в близост до антената, част от енергията на излъчения сигнал се поглъща. Чрез измерване на дела на погълнатата енергия може да се съди за количеството вода в съответния материал. Това е и единствения метод за извършване на неразрушаващи измервания на сравнително голяма дълбочина - до около 30cm.
Предимствата и недостатъците на този метод наподобяват тези на диелектричния. Заради голямата дълбочина на измерването, микровълновите влагомери намират широко приложение при проверка на конструктивни елементи.
Хигрометричен метод
Методът се основава на явлението, че въздухът в непосредствено близост до хигроскопичен материал, има относителна влажност зависеща от влажността на материала. За извършване на измерването в материала се пробива тесен отвор и се залепва с леплива лента. След известно време въздухът в отвора добива влажност съответстваща на влажността в материала. Чрез тънък електронен датчик, които се промушва през лепливата лента, се измерва влажността на въздуха в отвора.
Методът е сравнително точен и практичен. Условие за меродавен резултат е познаването на сорбционната изотерма на измервания материал. В скандинавските страни е общоприет за извършване на експертизи. Недостатък е необходимостта от изчакване на времето за достигане на равновесната влажност на въздуха в отвора.
Качествени методи
Качествените методи не позволяват получаването на точна информация за съдържанието на влага. С тяхна помощ може само да се отхвърли изследвания строителен материал като прекалено влажен.
Метод на полиетиленовото фолио
Изрязваме от плътно полиетиленово фолио квадрати със страна около 50cm и с помощта на широка леплива лента ги залепваме херметично към подовата замазка. За по-доверителен резултат залепваме по едно фолио на всеки 50m2 като наблягаме повече на "подозрителните" участъци. На следващата сутрин, след поне 16 часа, отлепваме фолиото и преглеждаме за промени в цвета на замазката в облепения участък, за кондензат по фолиото и опипом търсим разлика в усещането за температура и влага. Ако по някакъв белег намерим разлика, то резултатът е положителен - замазката е още прекалено влажна. Въпреки простотата си, методът е сравнително сигурен поне що се отнася до положителния резултат - ако чрез него се установи наличие на влага, сигурно е, че замазката е прекалено влажна. Но на отрицателния резултат не трябва да разчитаме много - ако не установим влага, добре е да проверим заключенията си с по-точен количествен метод.
Бавно съхнене на замазка
За бавното съхнене може да има много причини. Ето по-честите:
Ниски температури. При студена замазка не само е затруднено изпарението на водата, но е възможно дори допълнително навлажняване вследствие кондензирана въздушна влага.
Влажен въздух.Скоростта на изпарение на водата от замазката е в пряка зависимост от влажността на въздуха над нея. При висока въздушна влажност хигроскопичните строителни материали поглъщат влага от въздуха.
Капилярна влага.Явлението се случва предимно в приземни етажи при високо ниво на подпочвените води. Покачващата се по капилярен път вода подхранва замазката и не позволява изсъхването й.
Неспазване на рецептурата или технологията на замазката.Практиката показва, че често за замазката се използват "фолклорни" рецептури, които силно влошават физическите й качества. Използването на някои добавки, като например Ц-200 и др., прекъсва капилярната структура на замазката и в резултат изсъхването й е силно забавено. Лепилото за керамични облицовки "Теракол" също няма място в рецептурата за замазка. Горещо препоръчваме използването на модерни готови замазки и стриктното спазване на препоръчаната от производителя технология. Съвременната замазка трябва да отговаря на DIN EN 13813.
Какво означава единицата за измерване на влага "CM%"?
Съкращението "CM" идва от "Calcium Carbid Methode". Тъй като измерването по калциевокарбидния метод се е превърнало в индустриален стандарт, практически всички производители на замазки, настилки, лепила и т.н. посочват в инструкциите си съдържанието на влага при измерване с калциевокарбиден влагомер. Използването на тази единица позволява въвеждането на лесна за контролиране единна норма.
