Много естествени вещества като дърво, вълна, сезал имат качеството да се напасват към влажността на въздуха, при което отдават или поемат влажност. Това качество се нарича хигроскопичност. Хигроскопичните строителни материали влияят положително върху климата в стаята. Негативно следствие от хигроскопичността на веществата е, че чрез промяната на влажността те променят обема си и често също така и формата си.
Причина за хигроскопичността е, че газовете и течностите се стремят да имат еднаква концентрация на всички места, на които се появяват. Това изравняване се осъществява чрез дифузия, при която водата се движи винаги по посока на по-ниската концентрация.
Количеството вода, което може да поеме въздуха в газообразно агрегатно състояние е зависимо от температурата. При високи температури въздуха може да поеме много вода. Когато концентрацията на вода при определена температура е твърде висока, водата се втечнява и кондензира.
Например ако основата е студена, а влажността на въздуха е много висока, въздухът се охлажда. Водната концентрация става прекалено висока и водата кондензира на пода.
Последствие от това е, че лепилото не може да захване за пода или пък че водният лак не съхне.
Поради това влажността на въздуха не трябва да превишава 75%, а температурата да не е по-ниска от 15оС.
Причина за повечето щети при строенето е хигроскопичността и концентрацията на водни пари.
Климат на помещението
Център на разсъжденията за климата в едно помещение са хората, които го обитават. Климатът се описва като подходящ когато състава на въздуха, температурата, влажността и съдържанието на прах се движат в определени граници. Особено значение се придава на температурата и влажността.
Температура на помещението.
Температурата на помещението се определя от температурата на стените и температурата на въздуха. За подходяща се смята високата температура на стените, тъй като излъчваната от тях топлина се поема от тялото. Ниската температура на стените от друга страна се възприема като течение. Тези усещания са предизвикани от топлината на тялото. Повърхността на кожата усеща загубата на топлина. Особено чувствителни към загубата на топлина са ходилата, поради това ниската температура на пода се усеща като неприятно течение. Най-подходящи са стаи с температура на стените 19оС и температура на въздуха 20оС. Такива стаи изразходват най-малко енергия за отопление и в тях има по-малко течение и чрез това по-малко прах.
Влажност на въздуха
Влажността на стаята има голямо влияние върху обезводняването на тялото. Човек отделя дневно чрез кожата и дробовете си един литър вода. Обезводняването през дробовете не се възприема осезаемо, докато обезводняването през кожата се възприема като неприятно потене. Въздухът в стаята трябва да може да поеме тази влажност. Способността на въздуха да поема влажността зависи от температурата му. Колкото по-висока е температурата толкова повече вода може да абсорбира. Относителната влажност на въздуха показва колко процента е максималното количество вода съдържащо се във въздуха. С повишаване на температурата се повишава и количеството вода, което може да поеме въздуха.
Подходящият климат на едно помещение трябва да съдържа по-малко от 10 гр вода на куб.м. въздух. Това означава температура на въздуха 20оС и относителна влажност 50%. Ако температурата е по-висока то влажността трябва да е по-ниска. Ако едно помещение е с по-малко от 6 гр вода на куб.м. въздух то това се дължи на отоплителната система.
Климат на помещението и подовата настилка
Климатът на помещението се отразява не само върху човека, но и върху подовите настилки, особено върху дървените. Той благоприятства възникването на вредители. При температура над 20оС и влажност над 65% в настилката се зараждат домашни акари. Докато при температура около 20оС и относителна влажност на въздуха около 50% не се проявяват никакви микроорганизми.
Тъй като дървото се напасва на климата в помещението и променя обема си, паркетчията трябва да се стреми да поддържа постоянна температура и влажност в помещението през цялата година. Температурата и влажността през лятото не могат да се повлияят, тъй като зависят изцяло от климата. По време на летните месеци през задушните дни въздухът в помещението лесно може да достигне до стойности над 18 гр вода за куб.м. Това отговаря на влажност на дървото над 14%. Ако подобни климатични условия продължат повече дни, дървото се напоява толкова много, че технологичната фуга не е достатъчна и е възможно паркета да се подуе. Това означава, че дървесината не трябва да е прекалено изсушена, тъй като напояването през лятото няма да може да се контролира.
През зимата помещението се отоплява и по този начин климатът в него може да бъде повлиян. При описаните по-горе като оптимални климатични условия с температура на въздуха 20оС и относителна влажност на въздуха около 50% влажността на дървото е около 9%. Това е и нормалната влажност.
Промяната на влажността през лятото и зимата води до това, че след като през лятото дървото е увеличило влажността си и се е раздуло, през зимата отново се свива и по този начин се образуват фуги.
Тъй като фугите в дървения под са нежелани от повечето собственици ви препоръчваме климатът в помещението да е с 65% относителна влажност на въздуха при температура от 20оС. Тъй като паркетът е поставен при влажност на дървото 8-9% при тези климатични условия не се проявяват фуги дори и през зимата.
Както беше описано по горе 11 гр вода на куб.м. въздух са много. Майсторът трябва да прецени дали образуването на фуги или благосъстоянието на обитателите е по-голям приоритет. Тази преценка може да е за сметка само на оптималните климатични условия. На всеки обитател трябва да се обяснят климатичните условия, които ще осигурят качеството на дървения под.
Малките фуги в дървения под през зимата са знак за здравословен и оптимален климат в помещението. Ако паркетчията успее да обясни този факт и протичащите процеси на обитателите, няма да се стига до рекламации и тези фуги ще бъдат приемани като част от естествен процес. Това ще е от полза и за двете страни.
