При избора на средство за запечатване влияние оказва предназначението на помещението и очакваното натоварване на пода. При стари паркети, които ще се запечатват на ново трябва да се провери дали няма да се появят по-тъмни петна при използването на съвременните материали. Причина за тези тъмни петна са остатъци от стари лакове в паркета.
Средствата за запечатване се отличават по:
химически състав
приложно-техническите качества
издръжливост и трайност
оптически ефекти, например цветово въздействие на запечатаната площ, матови, сатенени или гланц
екологичносъобразност
На разположение са следните видове лак (запечатващи материали):
водни лакове
лакове на основата на смоли
полиуретанови лакове
лакове на основата на формалдехидна смола
грундове
Водните лакове захващат добре на дървена основа. Цветовото въздействие върху дърво е светло. Времето за съхнене е 1 - 3 часа. При лаковете на водна основа мирисът не е толкова вреден и натрапчив като при лаковете с разтворител.
Използването на лакове на водна основа се препоръчва.
Водните лакове имат добри технически характеристики и могат с малки изключения да бъдат използвани навсякъде. Водните лакове не горят и затова могат да се използват и когато съществува опасност от пожар или експлозия.
Водните лакове са често дисперсионни. Дисперсиите представляват фини, сферични частички във вода. За да могат те да се свържат е необходимо дисперсията да се разбърка на голяма скорост. Това разбъркване става в казани с помощта на емулгатори, дисперсията се бърка докато отделните частици станат неразделими. Тогава се добавят разтворители, които спомагат за образуването на филм.
При този тип лакове процесът на съхнене е различен от този при лаковете с разтворител. След нанасянето първо се изпарява водата. Филмообразуващото вещество се изпарява значително по-бавно и по този начин концентрацията му става все по-голяма. При една определена концентрация на филмообразуващото вещество свързващите сферички се освобождават. Този процес се нарича още стопяване на свързващите сфери. Едва след това филмообразуващото вещество се изпарява напълно и се образува твърд и сух слой лак.
При съхраняването на тези лакове трябва да се внимава да не замръзват. При нанасянето им също има минимална температура.
Тези лакове са разделени на три групи. При W1 - няма съдържание на разтворители, при W2 съдържанието на разтворители е до 5%, а при W3 - съдържанието на разтворители е до 15 %.
Лакове на основата на масла и изкуствена смола
Свързващото вещество при тези лакове са алкидните смоли на основата на естествени суровини, като например ленено масло, дървесно масло и т.н.
Тези естествени масла придават на лаковете добра способност за проникване в повърхността на дървото, тъй като молекулите на естествените масла са значително по-малки от молекулите на смолата. От тук идва и доброто им импрегниращо свойство. Поради това импрегниращо свойство цветът на дървото се насища много интензивно при обработката с такъв лак. Същевременно запечатването с такъв тип лак подчертава и порите на дървото.
Полученият при лакиране филм е устойчив на подхлъзване и еластичен. При тези лакове дървото най-малко се раздува. Затова поради технически причини тези лакове се предпочитат при дюшемета, паркет, при наличието на подово отопление, при плаващи подове и при нервозни видове дърво, като бук, ясен и ахорн. Лаковете от тази група обикновено са готови за употреба и времето им за съхнене е между 8-12 часа при 20 градуса и 50% относителна влажност на въздуха.
След нанасянето на лака започва първо изпаряването на разтворителя (физическо съхнене). Едва след като една значителна част от разтворителя се е изпарила започва химическата реакция на съхнене чрез полимеризация. Полимеризацията е доста сложен процес.
Тази група лакове е особено чувствителна по отношение на съхненето при по-ниски температури на въздуха и пода. Тогава може да настъпи много голямо забавяне на съхненето. Същевременно трябва да се осигури добро проветрение, тъй като тази група се нуждае от кислород, за да изсъхне. Недостатъкът на кислород води до забавяне на процеса на съхнене.
Този тип лакове не трябва да се нанася на слоеве по-дебели от 120 гр/кв.м. Тъй като съществува опасност повърхностният слой на лака да изсъхне и по този начин долните слоеве не могат да получат нужният за съхненето кислород. Така нанесения лак се набръчква и напуква.
Полиуретанови лакове
Полиуретановите лакове захващат добре върху дървена основа. Същевременно образуваният филм е еластичен и устойчив на химически вещества. Въз основа на тези технически характеристики полуретановите лакове са предпочитани за подове с по-голямо натоварване. Тези лакове се предлагат като едно- и двукомпонентни системи. Засилването на интензитета на цвета варира в зависимост от способността за проникване на лака. Времето за съхнене е от 6 - 10 часа при температура на стаята 20 градуса и 50% относителна влажност.
Полиуретановите лакове са популярни и като PUR-лакове или DD-лакове. Те съхнат първо физически, чрез изпаряване на разтворителя, след което следва и химическото втвърдяване.
Съдовете, в които се съхранява това лепило трябва да се предпазват от контакт с вода. Трябва също да се внимава дървото върху което се нанася лака да не е твърде влажно.
Формалдехидни лакове
Тук като разтворители се използват алкохоли, като например етанол. Съдържащите киселини лакове се втвърдяват посредством киселини, а втвърдителя е разтворена в разтворител киселина, например солна киселина или органични киселини. Тези лакови системи са често двукомпонентни и се смесват в съотношение 10:1. По време на нанасянето, съхненето и през целия живот на тези лакове се отделя формалдехид. Съществува мнение че формалдехидът предизвиква рак.
Предимствата на тази група лакове е че захващат добре и се получава твърд слой лак. При нанасянето на тези лакове дървото не променя цвета си. Времето за съхнене е 1-3 часа.
След като двата компонента на лака се смесят започва каталитичната реакция. Втвърдителят тук се използва като катализатор, за да започне реакцията. Когато лакът се нанесе разтворителите, които се съдържат в него се изпаряват. Свързващите молекули реагират една с друга и отделят формалдехид.
